Музеят в Елхово притежава златен медал от световно изложение през 1888 г.
Етнографско-археологическият музей в Елхово е ситуиран в три здания, в които са подредени трите съществени експозиции – археологическата, етнографската и най-новата експозиция, отдадена на огромния български артист Велко Кънев.
В главната постройка в едната зала с снимки, факсимилета, фотоси и предмети са показани значимите моменти от историята на Елхово и района. Втората зала е отдадена на материалната просвета и локалните занаяти. В същински размери може да се види достоверна къща от кирпич на междинен елховски селяндур от края на 19 в. В огината стая – днешната кухня, край огнището са подредени посудата, менците, паниците, и кожените мяхове със плява върху които е присядала домакинята с цел да подготвя гозбите и да меси самун за многолюдната си челяд, да върти чевръсто вретеното и да преде с хурката. В собината къща – която е била и гостната и спалнята на възрастните, може да се видят ниската дървена трапеза – синията с трикраките столчета, на които са присядали главата на семейството и стопанката, а край тях синовете и снахите. Семействата в миналото по този край са били многолюдни – с по няколко синове и снахи, внуци и правнуци. Децата и най-младата снаха са присядали към трапезата на коляно. Така невястата била по-близо до огнището и пъргаво можела да „ скокне “ да донесе на по- старшите вода, самун или пипер. Могат да се видят и пъстрите възглавници на миндера на които са присядали гостите.
На втория етаж в етнографската експозиция са показани красивите и многоцветни, в светли и ярки цветове елховски сукмани и гази с богато везаните ризи на детско, моминско, невестинско годенишко облекло и на женената жена. Носии на преселниците от Беломорска и Одринска Тракия, мъжки носии. Отделено е място и на обичаите – женитба от края на 19 в., кукерски игри, коледуване и лазаруване.
„ Някои от най-ценните експонати са свързани с присъединяване на месните родолюбци, взели участие в Руско-турската освободителна война. Изложени са вещи на опълченеца Желязко Петков Жътварски, който след Освобождението е бил назначен за околийски управител и сребърната чаша на опълченеца Богдан Иванов, подарена му от съветския император. В страната са известни няколко такива сребърни чаши, които са връчвани от Александър Втори за проявена смелост при отбрана на Самарското знаме. “, споделя основната уредничка на музея Добринка Костова.
Интерес провокира златният орден на Велико Недев от Елхово, получен на международното земеделско ревю през 1888 година в Брюксел за най-едрото жито в света. Продукцията на този самообразован и усъвършенствал се селекционер на пшеница, провокирала възхищението на всички. А американците желали да му поръчат няколко композиции от зърното. Мълвата споделя не без горделивост и през днешния ден, че Велико Недев отказал съобразително предлагането, като дал отговор, че създадената продукция към този момент е продадена.
Още на влизане в главната постройка на музея, вдясно от входната врата, вниманието притеглят грамотите на цар Борис Трети и медалите, връчени на елховци за заслуги във войните „ Посетителите се впечатляват от фотосите, запечатали конския трамвай от Елхово до Ямбол и конната – декувилната железница – единствената в България, издигната за потребностите на войската “, приключва описа си Добринка Костова.
Интервюто с Добринка Костова можете да чуете в звуковия файл.
В главната постройка в едната зала с снимки, факсимилета, фотоси и предмети са показани значимите моменти от историята на Елхово и района. Втората зала е отдадена на материалната просвета и локалните занаяти. В същински размери може да се види достоверна къща от кирпич на междинен елховски селяндур от края на 19 в. В огината стая – днешната кухня, край огнището са подредени посудата, менците, паниците, и кожените мяхове със плява върху които е присядала домакинята с цел да подготвя гозбите и да меси самун за многолюдната си челяд, да върти чевръсто вретеното и да преде с хурката. В собината къща – която е била и гостната и спалнята на възрастните, може да се видят ниската дървена трапеза – синията с трикраките столчета, на които са присядали главата на семейството и стопанката, а край тях синовете и снахите. Семействата в миналото по този край са били многолюдни – с по няколко синове и снахи, внуци и правнуци. Децата и най-младата снаха са присядали към трапезата на коляно. Така невястата била по-близо до огнището и пъргаво можела да „ скокне “ да донесе на по- старшите вода, самун или пипер. Могат да се видят и пъстрите възглавници на миндера на които са присядали гостите.
На втория етаж в етнографската експозиция са показани красивите и многоцветни, в светли и ярки цветове елховски сукмани и гази с богато везаните ризи на детско, моминско, невестинско годенишко облекло и на женената жена. Носии на преселниците от Беломорска и Одринска Тракия, мъжки носии. Отделено е място и на обичаите – женитба от края на 19 в., кукерски игри, коледуване и лазаруване.
„ Някои от най-ценните експонати са свързани с присъединяване на месните родолюбци, взели участие в Руско-турската освободителна война. Изложени са вещи на опълченеца Желязко Петков Жътварски, който след Освобождението е бил назначен за околийски управител и сребърната чаша на опълченеца Богдан Иванов, подарена му от съветския император. В страната са известни няколко такива сребърни чаши, които са връчвани от Александър Втори за проявена смелост при отбрана на Самарското знаме. “, споделя основната уредничка на музея Добринка Костова.
Интерес провокира златният орден на Велико Недев от Елхово, получен на международното земеделско ревю през 1888 година в Брюксел за най-едрото жито в света. Продукцията на този самообразован и усъвършенствал се селекционер на пшеница, провокирала възхищението на всички. А американците желали да му поръчат няколко композиции от зърното. Мълвата споделя не без горделивост и през днешния ден, че Велико Недев отказал съобразително предлагането, като дал отговор, че създадената продукция към този момент е продадена.
Още на влизане в главната постройка на музея, вдясно от входната врата, вниманието притеглят грамотите на цар Борис Трети и медалите, връчени на елховци за заслуги във войните „ Посетителите се впечатляват от фотосите, запечатали конския трамвай от Елхово до Ямбол и конната – декувилната железница – единствената в България, издигната за потребностите на войската “, приключва описа си Добринка Костова.
Интервюто с Добринка Костова можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ